Как да се справим с трудните ситуации?

Второто дете в семейството

Второ дете в семейството – трудна ситуация за “първото“

Появата на бебе у дома предизвиква ревността на първородното дете. Не бива да го обвинявате, а да го разберете и най-важното – да не го пренебрегвате. Проблемът е, че първото дете отива на второ място. Как да се примири и да подели мама и татко с натрапника? Та това бебе за нищо не става – дори не може да си поиграе с него, само спи, яде и реве. А вие му се радвате и сякаш не забелязвате колко страда другото ви дете. Често дори го прехвърляте на баба и дядо да го гледат – е, как да не се чувства отхвърлено и ненужно.

Лицата на ревността

Психолозите я разделят на агресивна и скрита. В първия случай по- голямото дете се държи като разярено лъвче. Гневно и отмъстително, то може да ухапе бебето, да го стиска прекалено силно или да крещи, обляно в сълзи, че го мрази и иска да го изхвърлите. Нервните изблици и обвинения, че вече не го обичате, се изразяват и в чупене на играчки на бебето и вещи на родителите. В крайна сметка, мама и татко разбират, че голямото им дете страда и трябва да вземат спешни мерки. Далеч по-опасна е скритата ревност. Тя се поражда при деца от интровертен тип или при прекалено строго отношение на родителите към първото дете след прояви на ревност към бебето – обиди, че е лошо, наказания и забрани да се доближава до него. Малчуганите са силно чувствителни към подобни ситуации. Възможно е детето да стане мълчаливо, да е постоянно тъжно, да започне да се напишква нощем или да се крие от всички денем. Понякога се вторачва във вас или слага главица в скута ви като самотно кученце, молещо за ласка. Ако не му позволите да прояви чувствата си, тревогата може да нанесе тежка душевна травма, която да не бъде заличена цял живот.

Грешките на родителите

Ето основните пет, които не бива да допускате спрямо първото си дете.

Да му разказвате как ще си играе с бебето, когато мама му го донесе от родилния дом. Представете си какво голямо разочарование ще изпита, когато вместо веселото и забавно приятелче в игрите, което е очаквало дълго, мама му „поднесе“ едно ревящо вързопче.

Подгответе детето за новия член на семейството, като му разказвате за неговата собствена поява в семейството. Покажете му снимки от бебешкия му период, от прохождането... След това му обяснете, че заедно ще научите на всичко това очакваното братче или сестриче. По-често го изпращайте на разходки с татко или баба, запишете го на някакъв кръжок или спорт по негово желание, ако е по-голямо. Посочете време, което задължително ще прекарвате само с него всеки ден (например, от 21 до 22 ч., когато ще сте приспали бебето). Така първородното дете ще запази чувството си за сигурност.

Да пренебрегвате голямото дете, потънали в грижи по бебето. Уверете го, че е все така обичано, за да не си мисли, че е ненужно, след като си имате ново бебе. Достатъчно е да го гледате с усмивка, да го помилвате, прегърнете или целунете, да го хвалите често. Споделете колко ви е трудно сега и колко се радвате и гордеете, че имате такъв ценен помощник като него. Така голямото дете ще запази чувството си за значимост в семейството.

Да отредите на първата си рожба ролята на възрастен. За жалост, това се случва често при появата на второто бебе – децата веднага се разпределят на „големия“ и „малкия“, независимо от възрастта на баткото или каката. Не бива да изисквате малчуганът да се държи като възрастен. Детето започва да се прави на бебе, да смуче пръста си – с това иска да ви каже, че то също е още малко и има нужда от обич и грижи. Изтъкнете му предимствата на възрастта му – например, че за разлика от бебето, може да яде шоколад, да си ляга по-късно от него и да изпълнява важни задачи. Пояснете, че мъничето е толкова безпомощно, че се нуждае от подкрепата на всички членове на семейството. Така поставяте голямото дете и себе си на едно ниво. Понякога му казвайте „Виж каква прекрасна сестричка имаш“ като негово лично постижение.

Да му се карате и да го наказвате за проявите на ревност. Не осъждайте малчугана за чувствата му, за да не го приучите да ги таи и да стане злобен и отмъстителен. Поговорете какво точно не му харесва, като се опитате да разделите на части разговора. Правете паузи, през които малчуганът да се изкаже или да осъзнае чувствата си. На дете от интровертен тип кажете например: „Виждам, че си сърдит на братчето си, навярно ти се иска никога да не беше се раждало...“ Проследете реакцията му, но го направете така, че да усети, че го обичате и не бихте желали да му се случи нищо лошо нито на него, нито на бебето. Преценете дали не сте му дали повод да съжалява, че вече има още едно дете вкъщи. Не наричайте малкото дете със същите гальовни имена, с които се обръщате към голямото – нека всеки да има собствени. Понякога сменяйте ролите – кажете например на 4-месечното бебе да не дърпа косата на сестра си, защото я боли. Никога не давайте играчките на израсналото дете на по-малкото, независимо че вече не си играе с тях. То само трябва да му ги подари, когато и ако пожелае.

Да обвинявате винаги по-голямото, просто защото е по-голямо. Това е несправедливо, но не бива да водите и следствие кой е започнал пръв, защо са се скарали и кой е направил белята. Ако децата са се сбили и счупили нещо, им кажете, че ви ядосва това, че не могат да намерят решение без бой, че не се разбират и не правят компромиси. Прекъснете опитите за посочване на виновника и в краен случай накажете и двамата.

Голямото дете трябва да премине през ревността, за да разбере, че бебето не е играчка, която може да върнеш, ако не ти харесва. Разликата във възрастта на децата е от значение – особено когато е малка, първото дете става „голямо“ още непораснало.

Според статистиката сестричките се ревнуват по-често – независимо дали по-голямото дете е момче или момиче.